Две често използвани думи. Дали определенията на понятията оставят някак хвърчащи? Дават ли реално дефиницията на това какво е да „да обичаш“ и „да страдаш“ или най-истинският начин да ги дефинираме е преживяването на тези чувства?
Независимо от гледната точка, любовта е чувство на привързаност. Така на пример в Християнството се говори за любов към ближния, любов към Бог. В Будизма също правят разлики между видовете любов. Кама- сексуалната любов. Адеша-доброжелателната любов. В държавите, изповядващи Исляма няма нищо по-свято от любовта към семейството.
Страданието е особено силно заложено в Християнството. Или то е част от веригата грях-покаяние-страдание- избавление. За да се избави душата, трябва да първо страда.
Това са чисто и просто определения на понятията. Когато става дума за обич, любов и страдание, всеки човек разбира чисто земното. Или чувството между мъжа и жената.
В началото сякаш има едно магнетично чувство- чувството на привличане. След това се преминава през една страстна любов. Онези, които съумеят да съхранят дълбоко в себе си онези красиви усещания на началото на всяка връзка и от време на време ги призовават сякаш са истински щастливи. Кое е по-важно в една връзка да обичаш, да бъдеш обичан или да страдаш?
Няма човек, който е обречен на страдание. Има такъв, който си позволява да страда. А кога страданието може да е резултат от любовта. За съжаление има много хора, които подхождат фанатично към своите връзки. Те се вкопчват в половинката си, опитват се да станат нейна сянка. Това обаче, би могло да уплаши човека отсреща. Всеки преди момента на тази връзка е имал личен живот и не бива да прекъсва взаимоотношенията си, нито с приятели, нито с роднини, само и единствено заради появата на любовта. Любовта трябва да създаде чувството на цялостност, да допълни емоционалния фон вътре на човека. Други биха контрирали, че щом „любовта не е лудост“, то тя не е любов! От друга страна предполагаемото страдание може да се опише и с форма на егоизъм. Защо? Защото независимо от обичта, която е „изпитвана“, дори и след края на една връзка, човекът се интересуваш само и единствено от собствените си чувства. Няма по-страшно нещо от това.
А дали има човек, който не може да обича и може да бъде само обичан. Определено не. По-скоро такива хора са сдържани. Често причината за такъв тип поведение е преживяно разочарование, но не е нужно да са били наранявани от партньор. Те може да са се почувствали наранени още в детството. Кой знае може родителите да са имали определно предпочитание към другото дете в семейството, а той винаги да е бил неудачникът. Бъдете търпеливи с този тип хора. Разцъфне ли веднъж тяхната любов, след това всичко останало ще е само мит. Само не ги наранявайте отново!
Има и третият вид хора, за които е в пъти по-важно да бъдат обичани. Така те се чувстват полезни. Обичат да демонстрират жестове на внимание. Било с красива аранжировка на масата за вечерята, изненади, цветя… Добре, че ги има! Те са неземно богатство.
Любовта е все пак отдаденост. Отдайте се и вие, без да се страхувате от нея! Когато си завладян от това чувство, едва ли страданието и всички последици биха заинтересували някого!
Tagged with: любов обича страдание