Една приказка за това, как Бог създал Истинската Жена.
Явил се пред Бога, Мъжът и се оплакал от самотата си.
Замислил се Бог, от какво да му направи Жена, когато всички материали, с които разполагал отишли за направата на Мъжа. Но той разбирал молбата на Мъжа и не желаел да му отговори с отказ. След дълъг размисъл се захванал за работа.
Взел няколко ярки лъча от Слънцето, най-красивите багри от Зората, малко бяла тъга от Луната, грацията на Лебеда, игривоста на едно Коте, прелестта от Водното конче, майчинската любов от Вълчицата, нежната топлина от недрата на Земята, накрая добавил и притегателната сила на Магнита. Всичко уж било готово, но му се сторило прекалено захаросано и едностранчиво. Тогава със замах добавил от студената светлина на Звездите, непостоянството на Вятъра, сълзи от дъжда на Облака, хитрост от Лисицата, нахалството от Мухата, алчността от Акулата, ревността от Тигрицата, отмъстителност от Осата, кръвожадността на Пиявицата. Накрая я обвил в мъглата на опиума и и вдъхнал живот!
Пред него стояла една Истинска Жена!
Подарил Бог, тази Жена на Мъжа, с думите: „Вземи я и я обичай, такава каквато е, и не се опитвай да я промениш, защото това е моята Воля!"