Шефът е този, който носи отговорност за екипа и определя темповете на работа. Той е този, който задава тона в офиса и движи подчинените си. В зависимост от това дали ръководителя е авторитарна личност или не, атмосферата в екипа може да бъде по-строга или по-либерална. В много компании все по-често се наблюдава хоризонталното управление, което поставя на равни позиции всички служители. Според много хора, това е идеалният вариант, в който служителите са равнопоставени. Тогава те не се притесняват да изразяват идеите си и да поемат отговорност за действията си. По този начин служителите се обвързват по-сериозно с работата и допринасят за успеха на компанията. При демократичното управление, всеки служител се чувства важен и ценен и приема поставените му задачи като лично задължение. Когато шефът е либерален и се отнася добре с подчинените си, всеки един от екипа има стимул за поддържане авторитета на компанията. Освен това, атмосферата за работа в екипа е по-позитивна, насърчава креативност и продуктивност. А за да спори работата и да напредва компанията е много важно всеки в екипа да се чувства на място и да върши това, което умее най-добре. Единственият минус на демокрацията на работното място е организацията. В офисите, където няма йерархична структура, всеки един служител може да дава идеи, тези идеи да се обсъждат многократно и да се дават нови и нови.
По този начин решенията се вземат по-бавно, но пък така може да се стигне до най-доброто. Когато работим предимно за време, а не за качество- това може да се окаже проблем. Когато няма един ръководител, който да отсече какво трябва да се направи и да разпредели задачите, служителите могат да загубят много време. Постигането на абсолютна хоризонтална структура на управление в съвременния свят е химера. Но дори и да беше възможна, това едва ли би довело до идеални резултати. Винаги трябва да има един, който да носи отговорност за екипа и да наблюдава и насърчава работата.
От друга страна, в екипите, където цари автокрацията, служителите работят под непрекъснат стрес и не са толкова креативни. Работещите с шеф-диктатор не се чувстват добре на работното си място, не влагат творчество и в един момент престават да се интересуват от работата си. Тя се превръща в средство за изкарване на приходи, а не в нещо важно и ценно за развитието им. Само някои от работниците се осмеляват да дават предложения относно работата, да споделят идеите си и да оспорват решенията на висшестоящия. Особено в България, когато да намериш и задържиш работата си е геройство. Работата в такъв екип е монотонна, не доставя никакво удоволствие на служителите и често е непродуктивна. За сметка на това пък работниците спазват точно определените срокове и контролът при работата им е засилен.
Идеалният вариант за доброто на всички във фирмата е да се намери златната среда между демокрацията и автокрацията. Или както се казва в една стара поговорка- всяка жаба да си знае гьола. За да върви работата и да напредва екипа е нужно да има респект от фигурата на ръководителя. Той, в качеството си на такъв, трябва да разпределя задачите на служителите си и да следи за качеството на работа. За добрия тон в екипа е нужно да се спазва определена дистанция, но пък е нужно да се поддържа приятелска атмосфера. Добрият ръководител трябва да е добър психолог – да умее да преценява служителите си и да разпределя работата им така, че всеки да се чувства в свои води. Когато един човек работи това, което харесва, със сигурност успеха няма да закъснее.
Tagged with: демократичното управление работа в екип успеха на компанията хоризонталното управление шеф-диктатор