Какво представлява булимията и как да се справим с нея

Красотата не се превръща в идеал. Тя е била идеал още през вековете. Сещате се за статуята-бюст на египетската Нефертити или пък Клеопатра. Техните изящно изваяни лица и идеални пропорции на лицето и тялото предизвикват възхищение у мнозина, но и неусетно доближаване до състояние на булимия при други.
Това се случва и сред редица млади момичета. Тяхната долна граница често е 12 години. Момичетата започват да навлизат в своя пубертет, постепенно започват наблюдения върху външния вид. Пубертетът е периодът на физиологическото развитие, когато човек съзрява с идеята да стане годен за възпроизводство индивид. Основната характеристика на човека, която го отличава от животните- той е социално същество. Тъкмо заради това периодът на пубертета носи след себе си и своите социални и психологически аспекти.
През този период е възможно тийнейджърите да нямат достатъчно добра самооценка за себе си, да не бъдат разбрани. Тогава те се обръщат към телевизията, където кино-звездите и музикалните изпълнители неусетно започват да се превръщат в техен идеал. Не са изключени конфликти със семейството. А мнозина сред тях искат просто да запазят детското в себе си и се страхуват да пораснат. Тази липса на комуникация и възможност да бъдат разбрани те компенсират с храна, храна и пак храна.
Дойде ли моментът на осъзнаването, че храната, която е погълната е прекалено много- те вземат решение. То е чисто механично- предизвикват повръщане. С това смекчават вината от погълнатата в толкова голяма доза храна.
Забележите ли, че детето ви добива необичайни хранителни навици- да украсява храната, да превръща яденето в ритуал, да носи провлачени пуловери с цел да скрие тялото си, да отслабва неимоверно много, да е навлязло в пубертета и в същото време не настъпва половата зрялост, то трябва да започнете да разговаряте с него.
Не го оставяйте да живее само в света на илюзиите. Ако смятате, че вие нямате достатъчно познания, за да започнете да играете ролята на „домашен психолог“ или разговорите с него винаги са ви били трудно, то трябва да се обърнете към психолог. Булимията е състояние, което трябва да се лекува, за да не стане хронична болест.
Не позволявайте на детето, което е в процес на развитие, да се подлага на диети. Често пъти те са крачката към нарушения в храненето. А всъщност булимията е невроза, която се изразява в нарушения в храненето. Ако детете е тежало 65кг. И е отслабнало с 18кг. – сега трябва да тежи 45кг. Ето тук трябва да влезете в ролята на наблюдател, за да спре то да се качва постоянно на кантара.
Говорете със своите деца, това че вече се в пубертета, съвсем не означава, че нямат нужда от вас. Не ги подтиквайте към това да развият булимия!