Щастието пречи на мотивацията. Негативните преживявания изграждат личността.

Много хора смятат, че тези, които изостават в училище и в работата са пълни нещастници, нали? Е, не e точно така. Оказва се, че прекалената радост, или наличието на позитивни и липсата на каквито и да било негативни емоции може да се отрази неблагоприятно върху образованието и шансовете за развитие на кариера. Психологът Едуард Диенер и екипът му направили множество проучвания и открили, че хората, които в по-ранните си години са демонстрирали пълна удовлетвореност от живота, на по-късен етап са декларирали по-нисък приход в сравнение с онези, които не са били толкова щастливи като по-млади. Психологът предполага, че между щастието и мотивацията има тясна връзка. Хората, които не са изпитвали гняв, раздразнение или тъга по-рядко са недоволни от работата си и не чувстват нуждата да получат по-висока степен на образование. Също така, щастливите хора по-рядко се замислят дали да сменят работата си и да се преквалифицират в сравнение с онези, които са преминали през повече трудни моменти. Щастливите хора обяснявали състоянието си с това, че прекарват повече време с приятелите и семейството си и не отдавали голямо значение на кариерата. Това доказва и теорията, че екстровертните личности са далеч по-щастливи от интровертните. Според проучванията на психолога, щастието не е свързано пряко с високото ниво на интелигентност или пък с по-високата степен на образование. По-скоро щастието се измерва в близостта и устойчивите връзки между хората. Нещастните хора имат по-големи възможности за реализиране в работата, защото не се задоволяват с кариерата си и са по-мотивирани да постигат успехи в професионалната сфера. Тези, които са се сблъсквали с повече трудности през живота си са по-устойчиви, по-силни и по-борбени.