Една приказка за любовта на лястовицата, която може да отвори сърцето ви.
През пролетта и на отворения прозорец, в стаята на млад мъж кацнала лястовица.
– Здравей! Видях те през прозореца. Влюбих се в усмивката ти. Пусни ме да вляза в стаята, искам да се омъжа за теб!” – казала тя.
Много се изненадал младия мъж. За първи път чувал лястовица да говори с човешки глас, а и никога не бил виждал или чувал, човек да се жени за лястовица, затова бързо я прогонил.
Минало лятото. Всички прелетни птици отлетели. В един студен и дъждовен ден на късната есен, лястовицата отново кацнала на прозореца и казала:
– Здравей! Студено ми е. Пусни ме да вляза в стаята, искам поне да бъдем приятели!
– Иди си! Хората не могат да бъдат приятели с лястовиците – казал той и я отпратил отново.
Скоро дошла и зимата. През дългите и студени нощи, младия мъж се замислил.
„Каква необикновена история! Истинско чудо. И това чудо да се случи точно на мен!” . А чудото вече било станало. Бавно и неусетно любовта била влязла в сърцето му.
Зачакал с нетърпение пролетта. Дошли лястовиците. Той тръгнал да търси своята лястовица. Можел лесно да я разпознае сред всички други. Неговата лястовица била най-добрата, най-умната и най-чаровната на света! Но така и не я открил…
Един ден срещнал мъдрец и му разказал своята необикновена история, а той му казал:
– Няма да срещнеш повече твоята лястовица. Влюбените лястовици не отлитат на юг. Те живеят до началото на зимата!
Едва сега младия мъж разбрал, какво се е случило с необикновената му любов и горчиво заплакал.
Хора, бъдете готови да приютите всяка лястовица долетяла при вас! Не чакайте следващата пролет, защото тогава може да бъде късно…