Home / КОЛЕДА / Приказка за най-Щастливата Коледа
Приказка за най-Щастливата Коледа

Приказка за най-Щастливата Коледа

Коледа е много скоро и всеки се чуди, с какъв подарък да зарадва близките си хора. Тази приказка ще ви подсети, за някои позабравени, в забързания ден, неща…

koleda"В суматохата, в която живеем, е много по-лесно да начислим нещо на кредитните си карти, отколкото да направим подарък от сърце. А подаръците от сърце са особено нужни по време на празници.

Преди няколко години се заех да подготвям децата си, че тази Коледа няма да бъде много богата. Те отвърнаха:

– Да, мамо, и преди си ни го казвала!

Децата вече не ми вярваха, защото и миналата година им бях говорила същите неща, докато течеше делото за развод. Но след това бях отишла и бях изразходвала за тях всичките си кредитни карти докрай. Дори открих и някои особено хитри начини да им осигуря по нещо в Коледните чорапчета. Тази година определено щеше да бъде различно, но на тях не им се вярваше.

Една седмица преди Коледа си зададох въпроса: "Как мога да направя тази Коледа различна?" Във всичките ни жилища преди развода, винаги отделях време да се занимая с вътрешните ремонти и обзавеждане. Научих се да лепя тапети, да слагам дървени и керамични плочки, да шия пердета от чаршафи и още много неща. Но в тази квартира нямах много време да се занимавам с разкрасяване, а и парите не достигаха. Освен това ме беше яд на това грозно място, с червено-оранжевите си килими и тюркоазено зелени стени. Нямах никакво желание да влагам пари в него. Вътре в мен крещеше гласът на наранената ми гордост: „Няма да се задържим дълго тук!"

Никой не роптаеше срещу квартирата ни освен дъщеря ми Лиза, която винаги се опитваше да превърне стаята си в уютно кътче. Време беше да приложа уменията си. Обадих се на бившия си съпруг и го помолих да купи на Лиза една набелязана от мен покривка за легло, Погрижих се за съответните чаршафи.

На Бъдни вечер купих един галон боя за 15 долара. Освен това купих най-красивата хартия за писма, която някога бях виждала. Целта ми беше проста: Щях да съм заета с шиене до Коледа сутринта, така че да не ми остане време за самосъжаление на този толкова тържествен семеен празник.

Вечерта раздадох на децата по три листа от специалната хартия за писма и пликове. Най-горе на всеки лист написах следните думи:

"Това, което обичам у сестра си Мия"

"Това, което обичам у брат си Крие"

„Това, което обичам у сестра си Лиза"

„Това, което обичам у брат си Ерик"

Децата бяха съответно на 16, 14, 10 и 8 години и се наложи да ги поубеждавам малко, за да ги уверя, че ще намерят поне едно хубаво нещо, което харесват един у друг. Те се пръснаха да пишат в усамотение, а аз отидох в стаята си да опаковам малкото купени подаръци.

Когато се върнах в кухнята, децата бяха свършили с писмата си един за друг. На всеки плик пишеше по едно име. Разменихме си прегръдки и целувки за лека нощ и децата си легнаха. Лиза получи специално разрешение да спи в моето легло, след като обеща да не наднича до сутринта на Коледа.

Залових се за работа. В малките часове на Коледната утрин аз довърших пердетата, боядисах стените и се отдръпнах назад да се възхитя на произведението си. Чакай, чакай – защо да не нарисувам дъги и облачета както тези на завивките? Измъкнах четките, гримовете и боите си и към пет часа сутринта всичко беше готово. Твърде изтощена, за да се тревожа за моето – по израза на статистическите рубрики – „мизерстващо" домакинство, отидох в стаята си и намерих Лиза просната с разперени ръце и крака в леглото. Реших, че не ми се спи в неравна борба с детски ръце и крака, така че я вдигнах внимателно и на пръсти я занесох до стаята й. Когато полагах главицата й върху възглавницата, тя рече:

– Мамо, стана ли сутрин?

– Не е, бонбончето ми, не отваряй очи докато не дойде дядо Коледа.

Сутринта се събудих от развълнуван шепот в ухото ми:

– Мамо, много е красиво!

По-късно всички се надигнахме, седнахме около елхата и отворихме малкото на брой опаковани подаръци. След това раздадох на децата пликовете. Прочетохме написаните думи с просълзени очи и червени носове. Накрая стигнахме до написаното за най-малкия в семейството. Ерик беше на осем години и не очакваше да чуе нищо хубаво.

Брат му беше написал: "Това, което обичам у брат ми Ерик е, че не се бои от нищо."

Мия беше написала: "Това, което обичам у брат ми Ерик е, че може да си говори с всеки!"

Лиза беше написала: "Това, което обичам у брат ми Ерик е, че може да се катери по дърветата по-добре от всеки друг!"

Усетих как някой лекичко ме подръпва за ръкава, после една малка ръчичка се сви около ухото ми и Ерик прошепна:

– Мамо, до днес си мислех, че никой от тях не ме харесва!

Дори и в най-лошите периоди от нашия живот, изобретателността и творческото мислене ни даряват с най-прекрасните мигове на живота ни. Сега вече съм стъпила финансово на крака и сме отпразнували множество „богати" Коледи с купища подаръци под елхата. Но когато стане дума коя е най-хубавата Коледа, всички се сещаме за тази."

 Шерил Никълсън

 

Приказка за най-Щастливата Коледа
5 (100%) 1 vote

About Ivanela Petrova

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Scroll To Top