Приказка за мостовете

Една приказка за мостове от протегнати ръце…

Живели някога в съседни ферми двама братя,но не щеш ли един ден се скарали. Всичко започнало с дребно неразбирателство, прераснало в сериозен спор, накрая се стигнало до размяна на обидни думи, последвани от седмици мълчание. Един ден на вратата на по-големия брат Джон се почукало. Отворил той и видял човек с дърводелски инструменти.

– Търся си работа за няколко дни – казал странникът. – Дали имате нещо дребно за вършене,с което да ви бъда от полза?

– Да, – отговорим му големият брат. – Имам работа за теб.Погледни онзи ров там до другата ферма.Там живее моя по-малък брат.Миналата седмица между нашите ферми имаше ливада,но той копа с булдозера си до нивото на реката и сега между нас зее ров.Знам,че така иска да ме ядоса,но аз ще му го върна тъпкано .Виждаш ли купчината греди до плевнята? Искам да ми построиш ограда, висока 2 метра, за да не виждам повече лицето му.

– Мисля,че разбирам. – казал дърводелецът. – Покажи ми къде са пироните и търнокопа и мисля,че ще останеш доволен от резултата.

Джон имал работа в града и оставил дърводелеца да работи цял ден.Когато по залез слънце стопанинът се върнал и видял стореното от дърводелеца,не могъл да повярва на очите си.Вместо ограда ,над рова се издигал мост,който свързвал двата му края.Чудесно построен,с парапет и всичко необходимо, а по него вървял малкият брат с протегната ръка.

– Бива си те! – казал той. – Да построеш мост,след всичко, което ти рекох и сторих?!

Двамата братя се срещнали по средата на моста и си подали ръка.После се обърнали към дърводелеца,който тъкмо нарамвал инструментите си.

– Почакай!Остани още няколко дни.Имам и други задачи за теб – помолил го Джон.

– С удоволствие – отвърнал дърводелецът, – но имам да строя и други мостове.