Кризата на седемгодишните

Всеки човек преминава през различни етапи в живота, през които се променя не само физически, а и психически. На всеки седем години клетките в организма се подновяват напълно и мисленето на човек коренно се променя.
През първите три години децата осъзнават съществуването си и изразяват собственото си Аз пред света. За тригодишните, светът се върти около тях и всички са длъжни да изпълняват желанията им.
Но след седмата година се наблюдава рязка промяна във възприемането на света и в мисленето на децата. Те навлизат в един нов свят, където се срещат с повече хора извън семейството, стават част от обществото на големите. Седемгодишните деца започват да се интересуват повече от мнението на другите и започват обстойно да изследват света около себе си. Започват да задават хиляди въпроси. Получават задоволителен отговор на много малко от тях. Това може да доведе до своеобразна криза, причините за която остават загадка за много родители.

Седемгодишното дете вече се старае да бъде пълноправен член на обществото и иска да поема повече отговорности. То вече не се задоволява с избора на играчка, а иска да взема по-кардинални решения – например да избира книжките, дрехите, обзавеждането на стаята. Родителите трябва да осъзнаят бързо, че малкото им дете вече пораства и да му позволяват по-често да дава мнението си и да взема решения.
В емоционално отношение, седемгодишните трудно се контролират, избухват и често сменят настроенията си за кратък период. Освен това, децата в тази възраст преживяват криза, защото се чувстват неуверени. От една страна искат да им се гласува доверие, но от друга чувстват, че не могат да се справят с определени проблеми. Родителите трябва да им предлагат помощ, но без да налагат мнението си на всяка цена. Ако децата не направят нещо според очакванията на родителите си, или според своите собствени, това може да повлияе драматично на самочувствието им. Възрастните около седемгодишните трябва да ги окуражават и да им помогнат да се фокусират върху онези неща, с които се справят по-добре вместо да наблягат на грешките им и да ги порицават.
Около седмата година, децата придобиват и чувството си да отсяват кое е добро и кое е лошо. Често биват изправени пред морални дилеми и се измъчват. Родителите и учителите трябва да обяснят много внимателно на децата кое е добро и кое не е, но не трябва да спестяват факта, че границите на доброто и лошото понякога са размити. Децата на седем започват да изпитват чувства като срам и вина. През тази възраст се развиват и качества като споделяне и съпреживяване. Споделянето може да предизвика криза в настроението на дете, което до този момент е свикнало да получава цялото внимание и всички материални неща за себе си. Необходимо е да научите седемгодишното, че в света на порасналите, споделянето е нужно за по-пълноценната връзка между хората. Научете го да прави компромиси, да помага на околните и да не бъде егоистично. Около тази възраст, децата придобиват способността да разбират по-добре действията и чувствата на околните, да съпреживяват. Това е идеалният момент да възпитате в детето си качества, които ще му помогнат да се изгради като добра личност. Необходимо е да го насърчавате да взема участия в различни благотворителни акции, да развие уменията и интуицията си, както и емоционалната си интелигентност.