Home / МАМА / Дали Законът за Ювеналната Юстиция наистина закриля детето?

Дали Законът за Ювеналната Юстиция наистина закриля детето?

Ако сте от тези, които никога не са чували за ювенална юстиция или пък сте от онези, които са запознати с термина, но все още се чудят защо будното гражданско общество недоволства и се бунтува, нека се запознаем отблизо с проблема.
Ювеналната Юстиция е противоестествен закон, който дава права на държавата и ощетява родителите. Насилието над децата в семейството наистина е проблем, който съществува и не бива да си затваряме очите пред немарливостта на някои родители. Но също така не трябва да позволяваме социални работници и псевдо-психолози да решават съдбата на децата ни.
Първоначалната идея на ювеналната юстиция е да се намали детската престъпност, като се дадат права на специализирани държавни органи да изпълняват функциите си, като всичко това се прави в името на детето и само за негово добро.
Постепенно, идеята била разширена и преименувана. Под маската на закон за защита на детето са внесени предложения за насилствено отнемане на родителските права и поверяване на детето на държавните органи и институции. С други думи, детето е защитавано от собственото си семейство. Законите на ювеналната юстиция са изключително строги към родителите и настойниците на децата. Така правото на родителя да отглежда и възпитава детето си е преобразувано в задължение на родителя към държавата. Задължение, според което родителят трябва да се грижи за физическото здраве на детето си и да го предостави на държавата за възпитание и образование. Този закон не само ощетява родителите, а и позволява на държавните органи в лицето на социални работници да отнемат детето от естествената му семейна среда при неясни критерии. Освен това, законите на ювеналната юстиция са в разрез с конституциите на много страни (включително и с българската – чл. 47, според който „отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители“) и с Конвенцията за правата на детето на Обединените нации. Законът за закрила на детето от 2000 г. предвижда достатъчна правна защита и сигурност на децата и появата на нов проектозакон освен че е противоречива, тя е и повече от ненужна. Новият проектозакон за детето се опитва да прокара противоестествени и противоречиви регулаторни норми, които застрашават нормалното развитие на детето. Трябва ли да допуснем подобно вмешателство на държавата, след като живеем в демократично общество и непрекъснато се говори за права и свободи? Законът за закрила на детето дава правомощия на държавните органи като назначава различни медицински прегледи и манипулации на детето без знанието и съгласието на родителя или настойника. Законът цели налагането на задължително предучилищно обучение от 4-годишна възраст и въвежда институцията Детски съд, която не позволява на родителите да обжалват решенията на социалните служби. Също така, социален работник може да влезе в дома ви и да вземе детето ви под предтекст, че не му създавате необходимите условия. Причината за отнемането на детето може да се окаже липсата на играчки, плодове или наличието на прах в жилището. За отнемането на правата върху собственото ви дете се залага на субективни и неясни критерии и според много родители, ювеналната юстиция е корупционна практика. Щом детето се отнеме от законните му родители, то се предоставя на приемно семейство или осиновители и изведнъж държавата престава да се интересува от него. Ювеналната юстиция предоставя благоприятни условия за развитието на трафик на деца и последващите от него порочни практики като трафик на органи, склоняване към проституция, насилствено използване на евтина детска работна ръка и още много други.
След бурни протести в Русия, властите са потърсили 1260 руски деца на възраст до 3 години, които са отнети от родителите им и са предадени за осиновяване в италиански семейства. Следователите в Италия са намерили само 5 деца от всичките 1260.
Ювеналната юстиция се въвежда с цел да се ограничи броя на малтретираните деца в семейството, да се отнемат децата на родителите, които не предоставят здравословна и благоприятна среда за развие и така нататък. На пръв поглед, ювеналната юстиция е доброжелателна и цели доброто на всяко дете, но всъщност тя представлява разбиване на семейството и въвличане на децата в модерна форма на робство. Няколко обществени и неправителствени организации в България се борят със системата за въвеждане на ювеналната юстиция, маскирана под името Закон за детето. Според гражданите с будно съзнание и отявлена позиция, този закон създава много сериозни предпоставки за престъпления и финансови злоупотреби с децата като забранява на родителя да отглежда, възпитава и образова децата си съгласно своите убеждения. Децата трябва да бъдат предпазвани от насилие и правата им да бъдат спазвани, но не за сметка на родителските конституционни права. Нито един социален работник, колкото и да е квалифициран, не може да обича и да се грижи за едно дете така както собствения му родител. Според Конституцията на Република България, право и задължение на всеки родител е да отглежда и възпитава детето си до навършване на 18-годишна възраст, като бъде подпомаган от държавата. Това означава, че родителят е този, който има права и носи отговорност за своето дете, а държавата няма право да отнеме детето ако няма ясно доказателство за накърняване на достойнството или правата на детето. Държавата трябва да зачита и уважава правата на родителите да възпитават и образоват децата си спрямо своите собствени религиозни и философски убеждения и да не налага задължително образование или религия. Ювеналната юстиция се противопоставя и на Конвенцията на ООН за правата на детето, според която родителите или настойниците носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Според Законът за детето, държавните органи в лицето на министъра на здравеопазването могат да предоставят информация за сексуалното и репродуктивното здраве и семейното планиране. Тук родителят отново е оставен без права и държавата има пълен контрол над образователните програми.
Защитниците на изконните семейни ценности застават твърдо против Закона за детето и твърдят, че семейството си остава единствената институция, която може да даде на детето всичко, от което има нужда и да му помогне да се изгради като личност. Държавата трябва да влезе в ролята на майка само и единствено тогава, когато подпомага семейството, уважава и зачита правата на родителя и предоставя на детето една спокойна и безопасна среда.

Дали Законът за Ювеналната Юстиция наистина закриля детето?
5 (100%) 1 vote

Коментирай

Коментари

About Ivanela Petrova

Scroll To Top