Ако сте от тези, които никога не са чували за ювенална юстиция или пък сте от онези, които са запознати с термина, но все още се чудят защо будното гражданско общество недоволства и се бунтува, нека се запознаем отблизо с проблема.
Ювеналната Юстиция е противоестествен закон, който дава права на държавата и ощетява родителите. Насилието над децата в семейството наистина е проблем, който съществува и не бива да си затваряме очите пред немарливостта на някои родители. Но също така не трябва да позволяваме социални работници и псевдо-психолози да решават съдбата на децата ни.
Първоначалната идея на ювеналната юстиция е да се намали детската престъпност, като се дадат права на специализирани държавни органи да изпълняват функциите си, като всичко това се прави в името на детето и само за негово добро.
Постепенно, идеята била разширена и преименувана. Под маската на закон за защита на детето са внесени предложения за насилствено отнемане на родителските права и поверяване на детето на държавните органи и институции. С други думи, детето е защитавано от собственото си семейство. Законите на ювеналната юстиция са изключително строги към родителите и настойниците на децата. Така правото на родителя да отглежда и възпитава детето си е преобразувано в задължение на родителя към държавата. Задължение, според което родителят трябва да се грижи за физическото здраве на детето си и да го предостави на държавата за възпитание и образование. Този закон не само ощетява родителите, а и позволява на държавните органи в лицето на социални работници да отнемат детето от естествената му семейна среда при неясни критерии. Освен това, законите на ювеналната юстиция са в разрез с конституциите на много страни (включително и с българската – чл. 47, според който „отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители“) и с Конвенцията за правата на детето на Обединените нации. Законът за закрила на детето от 2000 г. предвижда достатъчна правна защита и сигурност на децата и появата на нов проектозакон освен че е противоречива, тя е и повече от ненужна. Новият проектозакон за детето се опитва да прокара противоестествени и противоречиви регулаторни норми, които застрашават нормалното развитие на детето. Трябва ли да допуснем подобно вмешателство на държавата, след като живеем в демократично общество и непрекъснато се говори за права и свободи? Законът за закрила на детето дава правомощия на държавните органи като назначава различни медицински прегледи и манипулации на детето без знанието и съгласието на родителя или настойника. Законът цели налагането на задължително предучилищно обучение от 4-годишна възраст и въвежда институцията Детски съд, която не позволява на родителите да обжалват решенията на социалните служби. Също така, социален работник може да влезе в дома ви и да вземе детето ви под предтекст, че не му създавате необходимите условия. Причината за отнемането на детето може да се окаже липсата на играчки, плодове или наличието на прах в жилището. За отнемането на правата върху собственото ви дете се залага на субективни и неясни критерии и според много родители, ювеналната юстиция е корупционна практика. Щом детето се отнеме от законните му родители, то се предоставя на приемно семейство или осиновители и изведнъж държавата престава да се интересува от него. Ювеналната юстиция предоставя благоприятни условия за развитието на трафик на деца и последващите от него порочни практики като трафик на органи, склоняване към проституция, насилствено използване на евтина детска работна ръка и още много други.
След бурни протести в Русия, властите са потърсили 1260 руски деца на възраст до 3 години, които са отнети от родителите им и са предадени за осиновяване в италиански семейства. Следователите в Италия са намерили само 5 деца от всичките 1260.
Ювеналната юстиция се въвежда с цел да се ограничи броя на малтретираните деца в семейството, да се отнемат децата на родителите, които не предоставят здравословна и благоприятна среда за развие и така нататък. На пръв поглед, ювеналната юстиция е доброжелателна и цели доброто на всяко дете, но всъщност тя представлява разбиване на семейството и въвличане на децата в модерна форма на робство. Няколко обществени и неправителствени организации в България се борят със системата за въвеждане на ювеналната юстиция, маскирана под името Закон за детето. Според гражданите с будно съзнание и отявлена позиция, този закон създава много сериозни предпоставки за престъпления и финансови злоупотреби с децата като забранява на родителя да отглежда, възпитава и образова децата си съгласно своите убеждения. Децата трябва да бъдат предпазвани от насилие и правата им да бъдат спазвани, но не за сметка на родителските конституционни права. Нито един социален работник, колкото и да е квалифициран, не може да обича и да се грижи за едно дете така както собствения му родител. Според Конституцията на Република България, право и задължение на всеки родител е да отглежда и възпитава детето си до навършване на 18-годишна възраст, като бъде подпомаган от държавата. Това означава, че родителят е този, който има права и носи отговорност за своето дете, а държавата няма право да отнеме детето ако няма ясно доказателство за накърняване на достойнството или правата на детето. Държавата трябва да зачита и уважава правата на родителите да възпитават и образоват децата си спрямо своите собствени религиозни и философски убеждения и да не налага задължително образование или религия. Ювеналната юстиция се противопоставя и на Конвенцията на ООН за правата на детето, според която родителите или настойниците носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Според Законът за детето, държавните органи в лицето на министъра на здравеопазването могат да предоставят информация за сексуалното и репродуктивното здраве и семейното планиране. Тук родителят отново е оставен без права и държавата има пълен контрол над образователните програми.
Защитниците на изконните семейни ценности застават твърдо против Закона за детето и твърдят, че семейството си остава единствената институция, която може да даде на детето всичко, от което има нужда и да му помогне да се изгради като личност. Държавата трябва да влезе в ролята на майка само и единствено тогава, когато подпомага семейството, уважава и зачита правата на родителя и предоставя на детето една спокойна и безопасна среда.
Tagged with: детската престъпност Закон за закрила на детето родителските права ювенална юстиция