Мания за отслабване или анорексия

Харесват ли ме околните? Дали изглеждам дебела? Как да отслабна по-бързо? Тези и други подобни въпроси си е задавала всяка една жена в определен период.
Особено често за външния си вид и наднорменото тегло се притесняват младите жени и ученичките. Започват да гладуват, да подлагат телата си на невъзможни физически натоварвания и стигат до крайности. Мисълта за отслабване завладява напълно женското съзнание и се превръща във фикс идея.
Ако не се вземат мерки навреме, манията за отслабване води до сериозни усложнения, дори смърт.
Според статистиката, анорексията е на второ място по смъртност при младежите, след наркоманията. Думата анорексия се превежда от гръцки език като липса на апетит и това е най-изявеният симптом на болестта. Въпреки че анорексията може да бъде предизвикана като страничен ефект, вследствие на приемането на някои лекарства, тя по-скоро е известна с доброволен отказ от храна. Заболяването се развива предимно на психическа основа. Жените, страдащи от наднормено тегло, понякога са обект на подигравки и често имат много ниско самочувствие. В стремежа си да се харесат на другите, а и на себе си, започват да отбягват храната и постепенно отслабват. В един момент, болните губят реална представа за външния си вид, не са доволни от свалените килограми и непрекъснато се стремят към „перфектната“ визия. Страхуват се да не напълнеят и отказват да приемат за проблем ниското си тегло. Анорексията често е съпътствана с други хранителни смущения и отсъствие на месечен цикъл. Характерна за страдащите от анорексия жени е честата промяна на настроението, както и депресивните състояния. Физическите симптоми на хранителното смущение са нисък пулс, понижен метаболизъм, анемия, понижени функции на имунната система, главоболие, косопад, напукани устни, чупливи нокти и зъби, суха кожа и други. При анорексиците се наблюдава силно повишена тревожност, отпадналост, невроза, честа поява на натрапчиви самоубийствени мисли. Важно е да се знае, че анорексията не е резултат от диетите, а причина за тях. Проблемът, както вече споменахме, се базира на психическа основа и лечението на всеки е строго индивидуално.
Анорексията се лекува дълго време, с помощта на лекар и психолог. Родителите и близките на болните трябва да знаят, че е необходимо да контролират строго лечението.